Народно читалище „Христо Ботев“ с. Краево

След откриване на новото училище през 1933г., дейността на читалището се разширява.

Едната класна стая се използва за салон, а представленията стават на предвидената сцена със завеса. В една от стаите на училището е подредена библиотеката и в нея се провеждат репетициите и заседанията на читалищното ръководство. За празниците се формира театрална трупа, в която се включват по-будните младежи и девойки в селото и почти всички ученици от гимназиите. Активно работят Васила и Цанка Димитрови, Дило Диков, който е и режисьор на пиесите, Йордан Петров, Петко Георгиев, Леко Иванов, Георги Ангелов, Траяна и Радка Трифонови, Иван Ценов и други. Салонът се осветява с газови лампи.

Членовете на читалищните настоятелства, въпреки смените, са морално здрави и прогресивни за времето си хора. Най – известни читалищни дейци са Георги Тодоров, Георги Ангелов, Иван Цеков Дамянов и Крум Тодоров. Освен вечеринките и представленията, се правят екскурзии и срещи с младежи от съседни села.

Читалище „Христо Ботев“  първо закупува радиоапарат „Телефункен“ с батерии, за да могат хората да научават новините.

Към читалището, в София, е създадено Циклостилна група, която подпомага читалището с финансови средства. Закупена е радиоуредба, селото и махалите са радиофицирани.

С разширяване на Работническия младежки съюз, Младежкия земеделски съюз и Работническата партия, някои хора смятали, че читалището ще стане излишно, но животът показал друго. Нуждата от знания на младежите и възрастните не намаляла. Към читалището се организират курсове по готварство, грижи за децата и други. Членската маса се увеличава, а по време на избори активистите се включват в направата на стентабла, стенвестници, посещения на избирателите по домовете за разясняване на програмите за развитие на селото и подобряване бита на населението.

След началото на масовата миграция на населението към градовете и промишлените центрове, дейността на читалището не замира, макар и да намалява. Данните за взиманите книги от библиотеката говорят за това. Въпреки финансовите затруднения, читалището се снабдява редовно с произведения на съвременни автори.

Ръководството на читалището, а активното участие на цялото население в Краево,

През шестдесетте години ръководството на читалището, а активното участие на цялото население в Краево, решава да построи читалищна сграда с голям салон, стаи за репетиции, библиотека, заседателна зала и други необходими помещения. Това е първата читалищна сграда, която е построена от самите селяни, без помощта на държавата. Съседните села много по-късно построяват читалищни домове, но с държавни средства.

Интелигентните краевци, работещи в Ботевград, подемат инициативата

Откриването на читалищната сграда става през 1964г. В началото на новия век се забелязва известно раздвижване за подобряване дейността на читалището. Интелигентните краевци, работещи в Ботевград, подемат инициативата за разширяване и подобряване на читалищната дейност. В помещенията на сградата са настанени кметството, пощата. Здравната служба, а за известно време и кооперативният магазин.

Споменът за многообразните инициативи на читалището е още жив, въпреки че е минало много време от тогава. Включването на млади и интелигентни хора дава надежда, че и в бъдеще читалището ще продължи да бъде средище за поддържане на българщината и обичта към Отечеството.